Основни факти

• Хепатит Е е възпаление на черния дроб, причинено от инфекция с вируса на хепатит Е (HEV).
• Всяка година в света се регистрират около 20 милиона души инфектирани с HEV, които водят до около 3,3 милиона симптоматични случая на хепатит Е инфекция.
• По оценки на СЗО през 2015 г. хепатит Е е причинил приблизително 44 000 смъртни случая (което представлява 3,3 % от смъртността, дължаща се на вирусни хепатити).
• Вирусът се предава по фекално-орален път, главно чрез замърсена вода.
• Хепатит Е се среща в целия свят, но заболяването е най-разпространено в Източна и Южна Азия.
• Разработена е ваксина за предпазване от инфекция с вируса на хепатит Е, която е лицензирана в Китай, но все още не е налична на други места, включително и в България.

Хепатит Е е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит Е (HEV). Четири от вирусните типове имат значение за човешкото здраве: генотипове 1, 2, 3 и 4. Генотипове 1 и 2 са открити само при хора. Генотипове 3 и 4 циркулират при различни животни като прасета, диви свине и елени, които се явяват източник за заразяване на хората с вируса. Животните се явяват безсимптомни носители на вируса.

HEV се отделя с изпражненията на заразени лица и попада в човешкия организъм през червата. Предава се главно чрез замърсена питейна вода. Инфекцията обикновено е самоограничаваща се и преминава в рамките на 2-6 седмици. Понякога се развива сериозно заболяване, известно като фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност), което може да бъде фатално.

Пътища на предаване

Хепатит Е вирусната инфекция е разпространена по целия свят и е често срещана в страните с ниски и средни доходи, където достъпът до основни водоснабдителни, канализационни, хигиенни и здравни услуги е ограничен. В тези райони заболяването се среща както под формата на епидемии, така и като спорадични случаи. Епидемиите обикновено следват периоди на фекално замърсяване на питейната вода и могат да засегнат от няколкостотин до няколко хиляди души. Огнища на инфекцията могат да възникнат и в зони на конфликти и извънредни хуманитарни ситуации, като военни зони и лагери за бежанци или вътрешно разселено население, където санитарните условия и безопасното водоснабдяване представляват особени предизвикателства. Случаите в тези райони се дължат предимно на инфекция с генотип 1 и много по-рядко с генотип 2 на вируса.

В районите с по-добри санитарно-хигиенни условия и водоснабдяване инфекцията с хепатит Е вируса е рядка, като има само отделни спорадични случаи. Повечето от тези случаи се причиняват от генотип 3 на вируса и се предизвикват от инфекция с вирус, произхождащ от животни, обикновено чрез консумация на недостатъчно добре термично обработено месо или карантия на заразено животно.

Симптоми

Инкубационният период на острата HEV инфекция варира от 2 до 10 седмици, като средната продължителност е 5-6 седмици. Заразените лица отделят вируса от няколко дни преди началото на заболяването до 3-4 седмици след началото му.

В районите с висока ендемичност на заболяването симптоматичната HEV инфекция се среща най-често при млади хора на възраст 15-40 години. В тези райони, въпреки че инфекцията се среща и при деца, тя често остава недиагностицирана, тъй като те обикновено нямат симптоми или имат само леко заболяване без жълтеница.

Типичните признаци и симптоми на HEV инфекция включват:

• начална фаза на лека треска, намален апетит (анорексия), гадене и повръщане, които продължават няколко дни;
• болки в корема, сърбеж, кожен обрив или болки в ставите;
• жълтеница (жълт цвят на кожата), тъмна урина и бледи изпражнения; и
• леко увеличен, чувствителен черен дроб (хепатомегалия).

Симптомите са неразличими от тези, които се наблюдават при други чернодробни заболявания, и обикновено продължават 1-6 седмици.

В редки случаи острият хепатит Е може да протече тежко и да доведе до фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност). Бременните жени заразени с генотип 1 и 2 на хепатит Е вируса, особено през втория или третия триместър, са изложени на повишен риск от остра чернодробна недостатъчност и загуба на плода. Смъртността може да достигне до 20-25%, ако се разболеят от хепатит Е през третия триместър на бременността.

Хепатит Е вирусна инфекция, предизвикана от генотип 3 и 4 на вируса, в редки случаи може да хронифицира при имуносупресирани пациенти, особено при реципиенти на трансплантирани органи и тези приемащи имуносупресиращи лекарства.

Диагноза

Случаите на HEV инфекция не се различават клинично от другите видове остър вирусен хепатит. Въпреки това диагнозата често може да бъде силно подозирана при наличие на епидемиологични данни, например наличие на няколко случая в населеното място в ендемичните райони, условия за замърсяване на водата, когато заболяването протича по-тежко при бременни жени или когато вече лабораторно е изключен хепатит А вируса като причинител.

Окончателната диагноза на HEV инфекция обикновено се основава на откриването на специфични анти-HEV имуноглобулин М (IgM) антитела в кръвта на човека. Допълнителните тестове включват полимеразна верижна реакция (RT-PCR) за откриване на HEV RNA в кръвта или изпражненията. Този тест изисква специализирана лабораторна апаратура и обучен персонал и се прилага обикновено в регионите, където хепатит Е се среща рядко или при диагностициране на хронична инфекция.

Лечение

Не съществува специфично лечение по отношение на острия хепатит Е. Тъй като заболяването обикновено протича самоограничаващо се, обикновено не се налага хоспитализация. Най-важно е избягването на ненужни лекарства. Ацетаминофенът, парацетамолът и лекарствата срещу повръщане трябва да се използват пестеливо или да се избягват.

Хоспитализация се налага при хора с фулминантен хепатит и при симптоматични бременни жени. При имуносупресираните пациенти с лабораторно потвърден хроничен HEV може да се наложи времено спиране на имуносупресиращото лечение и прилагане на специфично лечение с използване на рибавирин.

Превенция

Профилактиката е най-ефективният подход за борба с HEV инфекцията.

На популационно ниво мерките включват:

• поддържане на стандарти за качество на общественото водоснабдяване;
• създаване на добре работеща отпадна канализационна система.

На индивидуално ниво рискът от заразяване може да бъде намален чрез:

• прилагане и спазване на добри хигиенни практики;
• избягване на консумацията на вода със съмнително качество и на недобре термично обработени животински продукти.