Кратки факти

• Вирусът на хепатит D (HDV) се нуждае от хепатит В вируса за навлизане и размножаване в гостоприемника.
• HDV засяга близо 5% от хората в световен мащаб, които имат хронична хепатит B вирусна инфекция.
• Инфекцията с HDV възниква, когато хората се заразят едновременно с хепатит В и D (коинфекция) или се заразяват с хепатит D вируса, след като първо са били заразени с хепатит В вируса (суперинфекция).
• Популациите, които се характеризират с високо разпространение на HBV и HDV коинфекция са лицата на хемодиализа и лица, употребяващи инжекционни наркотици.
• В световен мащаб, от 80-те години на миналия век насам, броят на инфекциите с HDV е намалял, което се дължи главно на успешната глобална програма за ваксинация срещу HBV.
• Комбинацията от инфекция с HDV и HBV се счита за най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит поради по-бързото прогресиране на хепатоцелуларния карцином.
• Инфекцията с хепатит D може да бъде предотвратена чрез имунизация срещу хепатит В, но успеваемостта при лечение е ниска.

Хепатит D е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит D (HDV). Инфекцията с хепатит D не може да възникне при липса на хепатит В вируса. Коинфекцията с HDV-HBV се счита за най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит поради по-бързото прогресиране към хепатоцелуларен карцином и фатален изход. Ваксинацията срещу хепатит В е единственият метод за предпазване от инфекция с HDV.

HDV засяга близо 5 % от хората в световен мащаб, които имат хронична хепатит В вирусна инфекция и коинфекцията с HDV е причина за чернодробно заболяване и рак на черния дроб при 1 от 5 случая на HBV инфекция (Stockdale AJ, Kreuels B, Henrion MYR, Giorgi E, Kyomuhangi I, de Martel C, Hutin Y, Geretti AM. The global prevalence of hepatitis D virus infection: Systematic review and meta-analysis. J Hepatol. 2020 Sep;73(3):523-532. doi: 10.1016/j.jhep.2020.04.008. Epub 2020 Apr 23. PMID: 32335166; PMCID: PMC7438974.).

Пътища на предаване

Пътищата за предаване на HDV, както и на HBV, са през нарушена кожа (при инжектиране, татуиране и др.) или чрез контакт със заразена кръв или кръвни продукти. Предаването от майка на дете е рядко срещано. Ваксинацията срещу HBV предотвратява коинфекцията с HDV и поради това разширяването на програмите за имунизация срещу HBV в детска възраст е довело до намаляване на заболеваемостта от хепатит D в световен мащаб.

Хроничните носители на HBV са изложени на повишен риск от заразяване с HDV. Хората, които не са имунизирани срещу HBV (като резултат от естествено заболяване или имунизация), са изложени на риск от инфекция с HBV, което от своя страна ги излага на риск от инфекция с HDV. Сред хората, при които има по-голяма вероятност от коинфекция с HBV и HDV, са лицата, които си инжектират наркотици и тези с хепатит С или ХИВ инфекция. Потенциално по-висок риск от коинфекция съществува при лицата на хемодиализа, мъжете, които правят секс с мъже и проституиращите.

Симптоми

Едновременната инфекция с HBV и HDV може да се прояви като лек до тежък остър хепатит с признаци и симптоми, неразличими от тези на другите видове остри вирусни хепатити. Признаците обикновено се появяват на 3 до 7 седмици след първоначалната инфекция и включват повишена температура, умора, загуба на апетит, гадене, повръщане, тъмна урина, бледи изпражнения, жълтеница (жълти очи) и дори фулминантен хепатит. Възстановяването обаче обикновено е пълно, развитието на фулминантен хепатит е рядко, а хронифицирането на хепатит D вирусната инфекция е рядко.

HDV суперинфекция е когато заразяването HDV става при наличие на хронична HBV инфекция. HDV суперинфекцията ускорява прогресията до по-тежко заболяване във всички възрасти. Суперинфекцията с HDV ускорява прогресията до цироза десетилетие по-рано в сравнение с HBV моноинфекцията. Пациентите с HDV индуцирана цироза са изложени на повишен риск от хепатоцелуларен карцином (HCC), въпреки това механизмът, по който HDV причинява по-тежък хепатит и по-бързо прогресиране на фиброзата, за сега остава неясен.

Диагноза

HDV инфекция се диагностицира чрез доказване на високи нива на анти-HDV имуноглобулин G (IgG) и имуноглобулин M (IgM) като в редки случаи може да се потвърди чрез откриване на HDV RNA в серума. За момента няма стандартизирани тестовете за доказване и определяне концентарацията на HDV RNA, които да се използват за проследяване на отговора към антивирусна терапия.

Лечение

Прилагане ан пегилатен интерферон алфа е общоприето лечение на хепатит D вирусната инфекция. Лечението продължава най-малко 48 седмици, независимо от отговора на пациента. Вирусът има тенденция да дава нисък процент на отговор на лечението, въпреки това лечението е свързано с по-малка вероятност за прогресия на заболяването. Лечението е свързано със значителни странични ефекти и не се прилага при пациенти с декомпенсирана цироза, активни психиатрични състояния и автоимунни заболявания.

Превенция

Основните насоки са свързани с превенцията на предаване на HBV и най-вече чрез имунизация срещу хепатит В. Трябва да се отбележи, че имунизацията срещу хепатит В не осигурява защита срещу HDV за вече заразените с HBV.