Кратки факти

• Хепатит С е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит С (HCV).
• Вирусът може да причини както остър, така и хроничен хепатит, чиято тежест варира от леко до сериозно заболяване, което продължава цял живот, включително чернодробна цироза и рак.
• Вирусът на хепатит С е кръвнопреносим вирус и повечето заразявания стават чрез излагане на кръв при опасни инжекционни практики, нерегламентирани здравни грижи и кръвопреливания, инжекционна употреба на наркотици и сексуални практики, които водят до контакт със заразена кръв.
• В световен мащаб около 58 милиона души са хронично заразени с вируса на хепатит С, като годишно се появяват около 1,5 милиона нови инфекции. Според данните 3,2 милиона юноши и деца са с хронична инфекция с хепатит С.
• По данни на СЗО през 2019 г. приблизително 290 000 души са починали от хепатит С, най-вече от цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб).
• Антивирусните медикаменти могат да излекуват повече от 95% от лицата с хепатит С вирусна инфекция.
• Понастоящем няма ефективна ваксина срещу хепатит С.

Вирусът на хепатит С (HCV) причинява както остра, така и хронична инфекция. Острите инфекции с HCV обикновено протичат безсимптомно и в повечето случаи не водят до животозастрашаващо заболяване. Около 30 % (15-45 %) от заразените лица се изчистват спонтанно от вируса в рамките на 6 месеца от заразяването без никакво лечение. Останалите 70% (55-85%) от лицата развиват хронична HCV инфекция. При лицата с хронична HCV инфекция рискът от цироза варира от 15 до 30 % в рамките на 20 години.

Пътища на предаване

Хепатит С вирусът се предава по кръвен път, най-често чрез:

• повторната употреба или недостатъчната стерилизация на медицинско оборудване, особено на спринцовки и игли в здравните заведения;
• преливане на непроверена кръв и кръвни продукти;
• инжекционна употреба на наркотици чрез споделяне на общи игли и спринцовки.

HCV може да се предаде от заразена майка на нейното бебе, а също и чрез сексуални практики, които водят до контакт с кръв (например хора с многобройни сексуални партньори или сред мъже, които правят секс с мъже) тези начини на предаване обаче са по-рядко срещани.

Хепатит С не се разпространява чрез кърма, храна, вода или случаен контакт, като прегръщане, целуване и споделяне на храна или напитки със заразен човек.

Симптоми

Инкубационният период на хепатит С инфекцията варира от 2 седмици до 6 месеца. След първоначалното заразяване приблизително 80% от хората не проявяват никакви симптоми. При тези, които имат остри симптоми, могат да се наблюдават повишена температура, умора, намален апетит, гадене, повръщане, болки в корема, тъмна урина, бледи изпражнения, болки в ставите и жълтеница (пожълтяване на кожата и бялото на очите).

Тестване и диагностика

Тъй като острата HCV инфекция протича безсимптомно, малко хора се диагностицират, когато инфекцията е придобита наскоро. Хората, които развиват хронична HCV инфекция, често не се диагностицират, тъй като инфекцията остава безсимптомна до десетилетия след заразяването, когато симптомите се развиват вторично до сериозно увреждане на черния дроб.

HCV инфекцията се диагностицира на 2 етапа:

1. Изследването за наличие на антитела срещу HCV (анти-HCV) със серологичен тест, като по този начин се идентифицират хората, които са били заразени с вируса.
2. Ако тестът за анти-HCV е положителен е необходимо да се направи молекулярно-биологично изследване за доказване наличие на HCV рибонуклеинова киселина (HCV RNA), за да се потвърди активна остра или хроничната инфекция. Този тест е важен, защото около 30% от хората, заразени с HCV, спонтанно изчистват инфекцията чрез силен имунен отговор, без да се нуждаят от лечение. Въпреки че те вече не са инфектирани, все още ще имат положителен тест за анти-HCV антитела. Тестът за HCV RNA може да се направи в специализирана лаборатория с обучен персонал.

След като лицето е диагностицирано с хронична HCV инфекция, трябва да се направи оценка на степента на чернодробно увреждане (фиброза и цироза) което става чрез чернодробна биопсия или други неинвазивни тестове. Степента на чернодробното увреждане се използва за вземане на решение към насочване за лечение и наблюдение на заболяването.

Ранното диагностициране на HCV инфекция може да предотврати възникването на здравословни проблеми и да предотврати предаването на вируса. Ето защо се препоръчва тестване на хора, които може да са изложени на повишен риск от заразяване.

Около 6,2 % от хората живеещи с ХИВ в световен мащаб имат серологични данни за минала или настояща HCV инфекция. Хроничното чернодробно заболяване представлява основна причина за заболеваемост и смъртност сред тях.

Лечение

Острата HCV инфекция не винаги изисква лечение, тъй като при някои хора имунният отговор изчиства вируса. Когато обаче HCV инфекцията хронифицира, е необходимо лечение, което цели излекуване на заболяването.

По настоящем се прилага терапия с пангенотипни директно действащи антивирусни препарати (DAA) за всички възрастни, юноши и деца до 3-годишна възраст с хронична HCV инфекция. Продължителността на лечението е кратка (обикновено от 12 до 24 седмици), в зависимост от липсата или наличието на цироза. DAA могат да излекуват повечето лица с HCV инфекция.

Превенция

Не съществува ефективна ваксина срещу хепатит С вируса, така че превенцията зависи от намаляването на риска от контакт с вируса в здравните заведения и сред населението с по-висок риск. Това включва хората, които ползват инжекционни наркотици, мъжете, които правят секс с мъже, особено тези, които са заразени с ХИВ, или тези, които приемат предекспозиционна профилактика срещу ХИВ.

Интервенциите за първична превенция от разпространение и заразяване с HCV включват:

• безопасна и подходяща употреба на инжекции в здравеопазването;
• безопасно боравене и изхвърляне на остри предмети и отпадъци;
• предоставяне на всеобхватни услуги за намаляване на вредите на хората, които си инжектират наркотици;
• изследване на дарената кръв за HBV и HCV (както и за ХИВ и сифилис);
• обучение на здравния персонал;

превенция на излагането на кръв по време на секс.