Важни факти:

• Хепатит В е вирусна инфекция, която поразява черния дроб и може да причини както остро, така и хронично заболяване.
• Вирусът най-често се предава от майка на дете по време на раждане, както и при контакт с кръв или други телесни течности по време на секс със заразен партньор, опасни инжекционни практики или излагане на контанимирани остри инструменти.
• По оценки на СЗО през 2019 г. 296 милиона души живеят с хронична хепатит В вирусна инфекция, като всяка година се регистрират нови 1,5 милиона инфекции.
• През 2019 г. хепатит В е довел до приблизително 820 000 смъртни случая, предимно от цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб).
• Налична е безопасна и ефективна ваксина, която осигурява 98% до 100% защита срещу хепатит В. Предотвратяването на инфекцията с хепатит В предотвратява развитието на усложнения, включително хронични заболявания и рак на черния дроб.

Пътища на предаване

В ендемичните региони хепатит В вирусът най-често се разпространява от майка на дете при раждането (перинатално предаване) или чрез хоризонтално предаване (със заразена кръв), особено от заразено дете на незаразено дете през първите 5 години от живота. Развитието на хронична инфекция е често срещано при кърмачета, заразени от майките си или преди 5-годишна възраст.

Хепатит В се разпространява и чрез нараняване с игли, татуиране, пиърсинг и контакт със заразена кръв и телесни течности, като слюнка и менструални, вагинални и семенни течности. Предаването на вируса може да стане и чрез повторна употреба на заразени игли и спринцовки или остри предмети в здравните заведения, в общността или сред лица, които си инжектират наркотици. Предаването по полов път е по-разпространено при неваксинирани лица с многобройни сексуални партньори.

Инфекцията с хепатит В, придобита в зряла възраст, води до хроничен хепатит в по-малко от 5 % от случаите, докато инфекцията в кърмаческа и ранна детска възраст води до хроничен хепатит в около 95 % от случаите. Това е основание за засилване и приоритизиране на ваксинацията в кърмаческа и детска възраст.

Вирусът на хепатит В може да оцелее извън организма в продължение на най-малко 7 дни. През това време вирусът все още може да предизвика инфекция, ако попадне в организма на човек, който не е защитен с ваксина. Инкубационният период на вируса на хепатит В варира от 30 до 180 дни. Вирусът може да бъде открит в рамките на 30 до 60 дни след заразяването.

Симптоми

Повечето хора не проявяват никакви симптоми, когато са новозаразени. При някои хора обаче се наблюдава остро заболяване със симптоми, които продължават до няколко седмици, включително пожълтяване на кожата и склерите на  очите (жълтеница), тъмна урина, силна умора, гадене, повръщане и болки в корема. Хората с остър хепатит могат да развият остра чернодробна недостатъчност, която може да доведе до смърт. Сред дългосрочните усложнения на инфекциите с HBV при една част от хората се развиват напреднали чернодробни заболявания като цироза и хепатоцелуларен карцином, които причиняват висока заболеваемост и смъртност.

Коинфекция с HBV-HIV

Около 1% от лицата, живеещи с HBV инфекция (2,7 милиона души), са заразени и с ХИВ. Обратно, глобалното разпространение на HBV инфекцията сред заразените с ХИВ лица е 7,4 %. От 2015 г. насам СЗО препоръчва лечение на всички диагностицирани с ХИВ инфекция, независимо от стадия на заболяването. Тенофовир, който е включен в комбинациите за лечение, препоръчани като терапия от първа линия при ХИВ инфекция, е активен и срещу HBV.

Диагноза

По клинични признаци не е възможно да се разграничи хепатит В от останалите вирусни хепатит, поради което лабораторното потвърждение на диагнозата е от съществено значение. Налични са няколко кръвни теста за диагностициране и наблюдение на хора с хепатит В. Те могат да се използват за разграничаване на остри и хронични инфекции. СЗО препоръчва всички кръводарявания да се изследват за хепатит В, за да се гарантира безопасността на кръвта и да се избегне случайно предаване на вируса.

Към 2019 г. 30,4 млн. души (10,5 % от всички хора, за които се предполага, че живеят с хепатит В) знаят за своята инфекция, а 6,6 млн. души (22 %) от диагностицираните са на лечение. Според последните оценки на СЗО делът на децата на възраст под пет години, хронично заразени с HBV е спаднал до малко под 1 % през 2019 г., в сравнение с около 5 % в ерата преди ваксинирането, обхващаща периода от 80-те години на миналия век до началото на 2000 г.

Лечение

Няма специфично лечение по отношение на острата хепатит В вирусна инфекция. Затова грижите са насочени към поддържане на комфорт и адекватен хранителен баланс, включително заместване на загубените от повръщане и диария течности. Най-важно е избягването на ненужни медикаменти. Трябва да се избягват ацетаминофен, парацетамол и лекарства срещу повръщане.

Хроничната хепатит В инфекция може да се лекува с лекарства, включително перорални антивирусни средства. Лечението забавя прогресията на цирозата, намалява честотата на чернодробния рак и подобрява дългосрочната преживяемост.

Превенция

По препоръки на СЗО всички бебета трябва да получат ваксина срещу хепатит В възможно най-скоро след раждането, за предпочитане в рамките на 24 часа, последвана от 2 или 3 дози ваксина срещу хепатит В с интервал от поне 4 седмици, за да се завърши серията от ваксинации. Защитата трае поне 20 години и се предполага, че е доживотна. СЗО не препоръчва бустерни ваксинации за лица, които са завършили 3-дозовата ваксинационна схема. В допълнение към ваксинацията на децата се прилага антивирусна профилактика на майката за предотвратяване на предаването на хепатит В от майка на дете. Прилагането на стратегии за безопасност на кръвта и практики за безопасен секс, включително свеждане до минимум на броя на партньорите и използване на бариерни защитни мерки (презервативи), също предпазват от предаване на вируса.