Западнонилската треска е вирусна зоонозна инфекция с природноогнищен характер и трансмисивен механизъм на предаване – чрез ухапване от комари.

Причинителят – вирус „Западен Нил“ е РНК вирус, част от семейството на флавивирусите. За първи път е изолиран през 1937 г. от кръвта на болна жена с температура, живееща в провинция Западен Нил в Уганда.

Разграничават се две генетично различни подгрупи щамове на вируса:

• вирусите от първа подгрупа са по-разпространени и се срещат в Африка, Близкия Изток, Европа и Северна Америка и са причинители на големи епидемии
• вирусите от втората подгрупа , циркулиращи в Африка, са внесени напоследък в Европа (Унгария, Румъния, Гърция).

Резервоарите на вируса в природата са диви птици и животни. Хората се заразяват основно при ухапване от комар (предимно комари Culex), но е възможно възникване на инфекция и при органна трансплантация и чрез преливане на кръв. Виремията при хората е с ниски стойности и продължава кратко, затова не се осъществява предаване на инфекцията от човек на човек. Човекът се явява „задънена улица” за епизоотичния процес.
Инкубационният период на заболяването варира между 3 и 14 дни.

Западнонилската треска обикновено протича леко, или умерено тежко, с грипоподобни симптоми - температура, главоболие, отпадналост, възможна е и появата на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и на гастроинтестинални смущения. При голяма част от заразените инфекцията може да протече безсимптомно. По - тежки неврологични форми на болестта като енцефалит, менингоенцефалит или менингит са редки, предимно при хора в напреднала възраст. Такива случаи са 1 на 140-320.

Лечението на заболяването не е специфично, провежда се симптоматична терапия.

Диагнозата на Западнонилска треска се поставя по епидемиологични и клинични данни („вероятен“ случай), както и лабораторно – чрез доказване на специфични антитела в периферната кръв („вероятен“ случай) или чрез вирусна изолация, молекулярни тестове и доказване на антитела в ликвора („потвърден“ случай).
На вниманието на специалистите: Дефиницията на случай на Западнонилска треска, по смисъла на Наредба на МЗ №21 за реда и начина за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести в страната може да бъде видяна тук.

Треска „Западен Нил“ е сезонно заболяване. Разпространението му зависи от биологичните особености на живия преносител - комара. За Европа, времето, през което най-често се регистрират случаи е от юли до октомври, с пик през август - септември. През последните години първите случаи на заболяването се съобщават още през месец май, а регистриране на случаи се среща и до месец декември.

По данни на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията, през 2014 г. са съобщени 74 случая на треска „Западен Нил“ в страните от ЕС (Австрия, Гърция, Унгария, Италия и Румъния) и 136 случая в съседни страни (Босна и Херцеговина, Израел, Палестина, Русия и Сърбия). Най-много заболели се срещат при възрастни хора над 65 г.

В Европа Западнонилска треска за първи път е съобщена през 1958 г. и се появява отново през 1996 г. с епидемията в Румъния, при която има 393 заболели.

През 2002 г. се описва най-голямата епидемия от Западнонилска треска в западното полукълбо, в САЩ с 3 389 заболели, в 41 щата.

Няма ваксина срещу вируса на Западнонилската треска.

Най-важните превантивни мерки са насочени към максимално ограничаване на разпространението на комарите в населените места чрез провеждане на дезинсекционни мероприятия и постоянен контрол върху тяхната ефективност.

Мерките, които всеки може да приложи, трябва да бъдат ориентирани към предпазване от ухапване от комари. Много комари са най-активни при изгрев и здрач. Хората трябва да използват репеленти, както и да са с покрити части на тялото, когато са навън (дълги ръкави и крачоли на панталони). Замрежването на врати и прозорци на домовете, както и използването на уреди и препарати за домашна дезинсекция също е добра превантивна мярка.

Важно е да се намалят местата със застояла вода навън, тъй като тя е среда за размножаване на комарите - да не се оставят непокрити съдове с вода през летния сезон, достъпни за комарите; вода, която не е покрита да се подменя (басейни, шадравани); да не се разхвърлят безразборно съдове, в които може да се задържа дъждовна вода, в която се развиват ларви на комари; малки водоеми (локви, разливи край чешми), ако нямат стопанско значение – да се премахват чрез отточване или засипване.

ЕНЗБ, 26.06.2015 г.