Приключва финансиран от Фонд Научни изследвания при МОН проект (КП-06-ПН53/1) с бенефициент МУ-Пловдив и партньор НЦЗПБ-София – „Продължителност на Т и В клетъчната памет след ваксинация срещу COVID“. В проекта са участвали 10 изследователи; сред които и членове на НЦЗПБ-София и БАМ - проф. Мариана Мурджева (ръководител) и проф. Ива Христова (директор на НЦЗПБ). Към екипа от изследователи са осигурявали компетентна помощ учени от отдел Микробиология на НЦЗПБ - доц. Ива Трифонова, гл. асистент Теодора Гладнишка, д-р Ким Нгок, и от отдел „Имунология“ - проф. Мария Николова-Стоименова, гл. асистент Яна Тодорова, доц. Радослава Емилова,. Четирима от научния колектив са млади – 1 докторант, двама постдокторанти и 1 млад учен. В процеса на изпълнение на проекта са усвоени специализирани имунологични методики. Д-р Милена Алексова от НЦЗПБ-София е защитила успешно докторска дисертация върху Т клетъчната имунна памет при ваксинирани и преболедували от COVID, а д-р Мартина Божкова от МУ-Пловдив, е пред защита.
Проектът проучваше продължителност на Т и В клетъчната имунна памет след ваксинация срещу COVID. Изследвани са доброволци, ваксинирани с иРНК или векторна ваксина срещу коронавируса в различни времеви периоди до 1 година след имунизация. Направените анализи са показали, че специфични антитела срещу вируса при изследваните достигат своя пик 1-2 месеца след ваксиниране с втора доза, но постепенно намаляват до 1 година след имунизация. При ваксинирани срещу COVID-19 здравни работници очаквано нивата на антителата са високи, като по-често се откриват от клас IgA в сравнение с IgG. Т-клетъчният имунен отговор с участие на паметни стволови клетки играе ключова роля за определяне на промените след ваксиниране срещу COVID. Установява се по-силен пик на Т-клетъчен отговор месец след ваксинация в сравнение с преболедували от инфекцията, като вирус-специфични T клетки след първата доза се доказват при по-висок процент от имунизираните с иРНК ваксина в сравнение с имунизираните с векторна ваксина. Нещо повече, броят на Т клетките е значително по-висок след хибридна експозиция (инфекция/ваксина). иРНК ваксините индуцират и мощен В-клетъчен отговор месец-два след втора доза, с по-висок пик и трайност в сравнение при преболедували. Физиологичен спад се открива след 6 и 12 месеца, но с остатъчна реактивност.
Получените резултати подкрепят тезата за наличие на определена Т и В-клетъчна имунна памет срещу SARS-CoV-2 в резултат на ваксиниране с иРНК- ваксини, като са идентифицирани маркери, корелиращи с генерираната В- и Т-клетъчна имунна памет. Разбирането на имунологичния отговор, активирането и паметта на Т- и В-клетките, е от съществено значение за ефективното разработване на ваксини и стратегиите за овладяване на пандемията.
Създадена е база от клинико-епидемиологични данни за изследваните анонимизирани пациенти. Биобанката от сортирани подгрупи на Т и В клетките на паметта ще бъде ценен източник на материал за бъдещн анализи на репертоара на специфични Т- и В-клетки за установяване на корелации с трайна имунна памет и протективен имунитет срещу SARS-CoV-2.
Научните резултати са представени в 6 научни публикации, и са популяризирани чрез 11 съобщения в научни форуми, вкл. на национални конгреси на БАМ. Проектът даде възможност за задълбочаване на научното сътрудничество между научните колективи на МУ-Пловдив и НЦЗПБ-София, между членовете на Българската асоциация по микробиология и Българската асоциация по клинична имунология, както и до включване на част от научния колектив като екип в други национални проекти.