ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
- Установени видов състав, доминиране и относителна плътност на кърлежите за всички области в страната. Идентифицирани региони с висока и ниска плътност.
- Направени изводи за особеностите в разпространението на кърлежите под влиянието на биотични, абиотични и антропогенни фактори.
- Визуализиране на пространственото разпространение на кърлежите чрез Географска информационна система.
- Установено ниво на заразеност на кърлежите с причинителите на Ку-треска и Марсилска треска. Изводи за тенденциите в разпространение на двете инфекции.
- Събрана актуална информация, достъпна за лекари- клиницисти и уязвими според професията групи от хора, с цел превенция срещу Ку-треска.
- Популяризиране на резултатите чрез отпечатани статии в списания с импакт фактор или импакт ранг, достъпни научни форуми, онлайн платформи и чрез сайта на НЦЗПБ.
Резюме на проекта:
Иксодовите кълежи (сем. Ixodidae) са втората по значение група членестоноги след комарите, която има роля за предаването на заболявания към хората, и първата по важност група, представляваща здравна заплаха за домашните и диви животни. Счита се, че в сравнение с другите групи кръвосмучещи членестоноги, кърлежите могат да пренасят най-голямо разнообразие от патогени (бактериални, вирусни и протозойни). Въпреки напредъка в медицинската диагностика и лечението на пациентите, разпространението на кърлежово-преонсимите инфекции (КПИ) е трудно да се ограничи. В България по-често срещаните КПИ при хората са Лаймската болест и Марсилската треска. Способността на кърлежите да предават Ку-треска например е въпрос, който подлежи на доизясняване. Наблюдава се огромна вариация в нивото на заразеност с Coxiella burnetii при различните видове Ixodidae в европейските страни. Макар че кърлежите нямат съществена роля за директното инфектиране на хората, допуска се наличието на огнища, в които те играят роля на естествен резервоар за инфекцията. Тези огнища обаче са трудни за откриване без системни теренни проучвания
Основните цели при научните изследвания за кърлежите са ориентирани към откриване на новопоявяващи се, повторно възникващи патогени и определяне нивото на срещане на известни вече такива. В същото време промените в околната среда влияят върху географското разпространение на кърлежите и инфекциозните агенти. Рискът от КПИ е неразривно свързан с ареала на векторите, сезонната им активност и численост, и връзките с гостоприемниците. Осъвременяването на данните за установени вече видове кърлежи и проактивното издирване на нови, има фундаментален смисъл за еко-епидемиологията на инфекциите. Въвеждането на непознати за българската фауна видове е възможно чрез прелетни птици, интензивни движения на диви животни, поради опустошителни горски пожари, наводнения или суша, промяна на ландшафта след изсичане на горски масиви, незаконна търговия с животни и други фактори. Създаването на карти за разпространението на кърлежите до голяма степен ще очертае и предскаже областите с по-голям риск от КПИ. Картографирането на ареалите и последващият анализ са съществени елементи от надзора на КПИ, които осигуряват базови данни за целите и насоките при общественото здраве. Към момента в България липсват актуални географски данни за разпространението на иксодовите кърлежи, а в световен мащаб се очаква рискът от векторно-предавани инфекции да нараства, основно поради търговия на стоки, пътникопоток, урбанизация и промени в земеделието. Това налага устойчивото поддържане на готовност и капацитет за реагиране на национално ниво. В допълнение, превенцията и управлението на векторно-предаваните заболявания трябва да бъдат разглеждани в призмата на стратегията One Health, която наред с данните от наблюдения при хора, животни и околна среда, включва и данни за разпространението на векторите на заболявания.
Картографирането е широко използван метод в епидемиологията на природно-огнищните инфекции, каквито са кърлежово-преносимите. Геопространственото рефериране с координати и използването на географските информационни системи (ГИС) е съвременен подход, който може да се приложи при решаването на важни за общественото и ветеринарно здраве проблеми. Кърлежите са особено подходящи за пространствен анализ чрез ГИС, поради тесните им връзки с екосистемата, която обитават. Комплексната работа в тази насока ще даде възможност да се обнови списъка на видовия състав на кърлежите в страната, да се изяснят особеностите в разпространението им в резултат на биотични, абиотични и антропогенни фактори и да се установи нивото на превалиране на значими от здравно, социално и икономическо значение патогени, каквито са рикетсиозните. Получените резултати биха помогнали на здравните органи да съсредоточат усилията си върху контрола на инфекциите в отделни области от страната, по приоритет.
Abstract of the project:
Ixodid ticks are considered to be the second worldwide to mosquitoes as vectors of human diseases, but they are the most important vectors of disease-causing pathogens in domestic and wild animals. Ticks transmit more pathogen species (bacterial, viral, and protozoan) than any other group of blood-feeding arthropods worldwide. Despite advances in medical diagnosis and patient treatment, the spread of tick-borne infections is difficult to limit. In Bulgaria, the most common tick-borne diseases in humans are Lyme disease and Mediterranean Spotted Fever. The ability of the ticks to transmit Q-fever needs further clarification. There is also a significant variation in the infection rate by Coxiella burnetii in different tick species in Еurope. Although ticks do not play a significant role in directly infecting humans, outbreaks in which ticks act as a natural reservoir for Q-fever are considered to exist. These outbreaks are difficult to detect, and systematic field investigations are needed. The main objectives of tick research are aimed at detecting emerging and re-emerging pathogens and determining the level of prevalence of already-known infectious agents. At the same time, the changes in the environment affect the geographical distribution of ticks and pathogens. The risk of tick-borne disease is closely related to the area of the vectors, the relationships with their hosts, and seasonal activity.
Updating data on the spread of already identified tick species and proactively searching for new ones are fundamental bases for the eco-epidemiology of infections. The introduction of new species to the Bulgarian fauna is possible through migratory birds, intensive movements of wild animals caused by devastating forest fires, floods, or drought in their native habitats, landscape changes as a result of deforestation, and other factors. Creating maps of the current spread of ticks will highlight areas with a higher risk of exposure of humans and animals to tick bites. Mapping and spatial analysis are among the key elements of tick-borne infection surveillance and provide a database for public health and policy action. At present, there is no up-to-date geographical data on ixodid ticks in Bulgaria. At the same time, the global risk of vector-borne infections is expected to increase due to several factors (trade, mobility, urbanization, and changes in agriculture). This requires the sustainable maintenance of preparedness and response capacity at a national level. Additionally, the prevention and management of vector-borne diseases should be considered through the One Health strategy, which covers observations in humans, animals (including vectors), and the environment.
Mapping is a widely used method in the epidemiology of diseases with natural outbreaks, such as tick-borne infections. Geospatial referencing with coordinates and the use of Geographic Information Systems (GIS) is a modern approach that can be applied to solving important problems for public health. Ticks are especially suitable for spatial analysis through GIS, due to their close connections with the ecosystem they inhabit. Comprehensive research in this direction will make it possible to update the list of tick species composition in the country, to clarify the patterns of distribution as a result of biotic, abiotic, and anthropogenic factors, and to examine the prevalence of pathogens that are significant in terms of health, social, and economic significance, such as rickettsial. The results obtained would help health authorities focus their efforts on controlling infections in specific areas of the country, according to priority.
Наименование на конкурса: / Competition:
Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2025 г. / Competition for financial support of basic research projects – 2025
Основна научна област, в която проектът кандидатства: / Main research area, of the project:
Биологически науки / Biological
Допълнителни научни области при интердисциплинарни проекти: / Additional research area – for interdisciplinary projects:
Медицински / Medical
Вид на планираните научни изследвания: / Type of the planned research (financial support can be provided only for fundamental research):
Фундаментални / Fundamental
Базова организация: / Applying organization:
Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) / National Center of Infectious and Parasitic Diseases (NCIPD)
Партньорски организации: / Partner organizations:
НЕ / NO
Ръководител на научния колектив: / Coordinator of the research team (academic position and degree, name):
Главен асистент д-р Надя Миткова Иванова-Александрова
Адрес за кореспонденция (пощенски, електронен и телефон):
НЦЗПБ, гр. София, бул. Янко Сакъзов, № 26, секция Дезинфекция, дезинсекция и дератизация,
електронна поща:
Телефон: 029446999/вътр. 324; +359887102703
Chief Assistant Doctor Nadya Mitkova Ivanova-Aleksandrova
Coordinator’s address (postal, electronic, phone):
26 Yanko Sakazov Blvd., 1504 Sofia; Section Disinfection, disinsection and deratization
email:
Phone: 029446999/ext. 324; +359887102703
Основен бюджет на проекта (без допълнителната сума за ДМА и/или ДНМА): / Basic budget (without the additional budget for equipment or immaterial assets)
92 032,54 евро / euro
Допълнителна сума за ДМА и/или ДНМА: / Additional budget for equipment or immaterial assets
12 782,30 евро / euro
Членове на научния колектив / Members of the research team
- София Костадинова Бонева-Буковска - Учен
- Доктор Галин Емилов Каменов - Постдокторант
- Главен асистент доктор Огнян Дариев Миков - Учен
- Доцент доктор Петя Динкова Генова-Калу - Учен
- Деян Сашков Духалов - Учен
- Sofia Kostadinova Boneva-Bukovska - Researcher
- Doctor Galin Emilov Kamenov - Post-doc
- Assistant Professor Doctor Ognyan Dariev Mikov - Researcher
- Associate Professor Doctor Petia Dinkova Genova–Kalou - Researcher
- Deyan Sashkov Duhalov - Researcher